„Стъкленият замък“ – Джанет Уолс

Гостуващо ревю от Деница Пенчева, ПишУщата машина

Две предупреждения, преди да започна с ревюто.

Първо, „Стъкленият замък“ не е роман, а съвсем истинска история на съвсем истинско семейство. Вярно, необикновена фамилия населява страниците на книгата, но тъкмо това доказва оригиналността ѝ (да не се бърка с оригиналничене). Да го кажем така, тази история блести в очите на читателя си, толкова странна, прекрасна и жива, че е почти невъзможно да е измислена.

Второ, има шанс да се разплачете.

На моменти ще се смеете, ще усещате как парещ гняв изпълва дробовете ви, ще се обливате в сълзи. Някои вътрешно, други и външно ще преживеят историята. Но това не е недостатък.

И така, „Стъкленият замък“, това е историята на едно америкнско момиче, отрастнало в най-малко двайсетина различни града. Номадският начин на живот, наложен от родителите и обикнат от децата, превежда семейство Уолс – четири същински деца и още две в опаковки на възрастни – през Лас Вегас, пустинята Мохаве, стотици миньорски градчета … Все пак, не очаквайте пътепис, а по-скоро хроника на едно оцеляване. Като „Робинзон Крузо“, но по-човешко и топло.

„Бях в пламъци.“ Така започва разказа си Джанет,

тригодишно момиченце с белег от изгаряне (но без страх от огъня). Наивна, изобретателна, умна … Въпреки „тежкото гориво“, с което се налива баща им, децата не страдат от липса на внимание. Една поразителна алкохолна нежност се разгръща в отношенията с харизматичния им татко – „експерт по математика , физика и електротехника“ с любов към „поезията и симетрията в числата“.

Ексцентричната Роузмери Уолс е другия „възрастен“, който непременно ще запомните. Дали с лудата увереност, с безстрашие и талант или комичните литературни опити, не е от значение. „Така и не успя да продаде соя творба на някое издателство, но от време на време получаваше писмо с окуражителен отказ, което забождаше с кабърчета на стената.“ казва за нея Джанет без насмешка. Добродушието и простотата на този хумор, който изпъстря цялата автобиография, са покъртителни. Не, наистина.

В едно с красивите, забавни мигове, живеят и паденията, тежките страни на уж забавния, безгрижен живот.

Жестокости и пиянства, затрогващи сцени и болезнени сблъсъци.

И един непостроен Стъклен замък, дворецът измечтан от Рекс Уолс и децата му.

Шедьовър на нехудожествената литература „Стъкленият замък“ учудва и радва с незлобливата си искреност пред истините на живота. Но най-важното – страхотно приключение е да го изживееш.

Comments

  1. М. says:

    Чудесна книга, човечна и незлоблива, интересно написана и учудваща. Заслужено водещо място в личния ми топ 10.

  2. Сибила says:

    О, това е от книгите, които не се забравят. Историята е покъртителна. Спомням си един цитат : “Това, което не ни убива, ни прави само по-силни”.

  3. Жестока книга! says:

    Чиста случайност, че току вчера завърших тази книга /за 2 вечери само/. Оставя те без дъх истинската история на тази жена…През цялото време изпитвах към родителите и и омраза и възхищение едновременно. Потресаваща и вдъхновяваща!