Безкрайният път на Богдан Русев – аудио-визуално приключение! (+ безплатна книга)

Изглежда, че Богдан Русев върви надолу. От великите книги-игри, с които израсна цяло четящо поколение, през киберпънк-разказите му, статиите в Егоист и разните му лайфстайл-списания, до два-три романа (от които „Къщата” не е съвсем за изхвърляне), чат-пат читава уводна статия на Капитал Light, приказките от Белегаст, които някак преживях, но „Безкрайният път” премина всяка граница.

ОК, детска книга е, полиграфията е прекрасна, кориците са твърди, а илюстрациите ги бива, въпреки че са далеч от класиката, обаче има нещо в творчеството на Богдан Русев, което здраво ме съмнява. Обожавам писането му, когато не се взема насериозно (влюбих се например в „Анатомията на Питър”, превод е негов), но да се занимаваш с детска литература е претенциозно занимание и не се удава на всеки.

Историята в „Безкрайния път” е далеч от стандартна детска приказка – няма ги обичайните елементи на повествованието, а не ми се струва да има нишка, която да впечатли едно дете (а повярвайте, знам колко е трудно дори от само десетките часове, прекарани с малката ми братовчедка) – бледо подобие на Пипи Дългото чорапче, изпратено в космоса, история за благородство и приятелство, малко съспенс накрая и… завършек без край? Харесвам автори, които се ебават с читателя и накрая го оставят без дългоочаквания финал на творбата – това обаче е детска книга и не ми се вярва много хлапенца да схванат връзката между „Добре дошли във войната” и „Безкрайния път”. То даже аз не я схващам напълно, така че смятайте…

Илюстрациите обаче, вече казах, ги бива доста, както и полиграфията, която наистина отива на детска книжка – дебели лъскави страници (които не режат), пълноцветен качествен печат на илюстрациите, големи букви, приличен шрифт – почти пълно съвършенство на формата, казано с няколко думи.

„Безкрайният път” има едно огромно предимство пред съвременните си жанрови конкуренти – връща традицията на аудиоприказката. Към книжното тяло има приложено CD, на което с приятен, макар и малко монотонен и немного претенциозен откъм правилната интонация, женски глас чете текста на „Безкрайния път”.

Евала на Богдан Русев, че пробва иновации – първо беше електронната му книга, сега аудиокнига. Време е да очакваме и силна книга…

Послепис: Хора, ако някой от вас си вземе книгата (малко съм суров към нея, но все пак не е чак толкова зле) и реши да я попрочете или да пусне CD-то на детето си, нека да сподели как то ще я приеме. Може пък повечето от днешните хлапетии да харесват такива неща, знае ли човек…

Втори послепис: Подарявам Безкрайният път” – като продължение с традицията на подаряваните книжки. Условието отново е само да пуснете коментар към този материал преди 19 юли. Схемата ще бъде следната: на 19-и ще изчета внимателно всички коментари, ще подбера онези от тях, които ми се струват най-впечатляващи (ако имате малко дете, това е плюс), и ще тегля жребий между тях. И да не забравите да си напишете истинския мейл при въвеждането на коментара, защото иначе не мога да се свържа с вас. Успех!

Comments

  1. Itilon says:

    Аз нямам нужда от книгата, понеже си я купих – грешка, която ще се замисля преди да повторя някой друг път.

    Общо-взето съм съгласен с негативната част на коментара и не съм особено с положителната. Големият шрифт според мен цели единствено да маскира факта, че “книгата” е с размера на разказ. Картинките са готини, но и те, и лъскавата корица и CD-то само се опитват да защитят безобразната цена.

    Въобще… Ето моят коментар: http://e-lect.net/?p=1190. Впрочем аз съм голям фен на Богдан Русев и имах големи очаквания за книгата…

  2. Nezzo says:

    Я ми кажи какво в днешно време може да впечатли едно дете? И ми кажи колко често си срещал дете, което чете?
    През последните няколко седмици случайно попадам на книги от този детски, не детски произход. Историите за деца по-умни от нас, големите. Но и аз не съм голяма, и аз се увличам по историите забулени в детска наивност и нескрита омраза.
    Попаднах на една малка поредица на писателя Ерик-Еманюел Шмит. В няколко съвсем малки книжки той е описал всяка религия през погледа на децата. Досега успях да се докопам само до “Синът на Ной”, която е за Юдаизма, никъде няма да видиш по-интересно описание на евреите по времето на Хитлер. Така както гледа едно дете Преславе, никой възрастен не може да погледне…

  3. Sephiroth says:

    Любимият ми автор на книги-игри е точно Богдан Русев, но не съм чел нищо друго негово…

  4. мартин says:

    Я дай тая книга да я видя!

  5. bilkata says:

    Децата, както и възрастните, са много различни читатели. И ги впечатляват различни неща.

  6. Милена says:

    @ Sephiroth
    Здравей, малкият ми син ме е измъчил да му търся книги-игри (сега е на 9 години). Много трудна задача се оказа, голяма мъка. Намерих единствено една за митарствата на тийнейджър от цигански произход в големия град, която не е подходяща все още за него. Купих я за големия ми син (16), но и той нещо не се вдъхнови… Би ли ме посъветвал къде да търся на нормални цени книгите-игри на Богдан Русев – имам неприятен спомен от цените, които ми дават търговците на Славейков. Предварително благодаря! 🙂

  7. Здравей Милена, единственото място, където МОЖЕ БИ може да откриеш книги-игри на Богдан Русев, то това са антикварите и сергиите. Въпросни антикварни сергии има на Пиротска точно преди да завиеш по Стамболов към Женския Пазар, на Мария Луиза между Халите и метростанция Сердика, по Граф Игнатиев между Гарибалди и ВИАС има няколко (отделно от пл. Славейков), ъгъла на Патриарха и Витошка… За тези се сещам на прима виста.

  8. Анна says:

    Благодаря за възможността! Ще се радвам да спечеля книгата, а тогава и ще мога да формулирам мнение за нея.

  9. Валентина says:

    Здравейте, не съм чела книгата, прелистих я – да,картинките са готини, но какъвто и коментар да напиша ще бъде безмислен без да познавам текста. А по повод по горния коментар моят син чете книги и харесва книгите. Когато прочете и тази ще ви кажа за коментара на едно дете, който ми се струва ще е по важен от нашите.

  10. МАрия says:

    Доколкото помня, книгите-игри на Богдан Русев са публикувани под псевдоним – да не вземете да ги търсите с истинското му име 🙂
    http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B4%D0%B0%D0%BD_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B2 –> “Използва и псевдонимите Робърт Блонд и Деймън Райт. ”

    Иначе аз съм от “хард-феновете” и ще имам книгата, макар и не веднага, че тук книжарницата (една в градчето) е малко със забавени реакции 🙂 Па и детенце имам, ама е мъничко, и телефонния указател да му чета, няма да се усети – само картинки да има 🙂

  11. Здравейте,

    Интерес коментар сте направили за автора Богдан Русев и дано да не го прочете, защото, всеки един, би се засегнал много. Нито съм чел, нито съм срещал книгата му “Безкрайният път”, но тази апликация, която е поместена в началото на статията е ужасна – героя е заимстван от Телетъбис! Все си мисля, че литературата, която е насочена към децата, трябва да събужда у тях чувство за доброта, умиление, радост, любов и т.н. Още пазя своите детски книжки, които имат страхотни илюстрации – красиво нарисувани, с реални образи на хора, животни и природа. Съдържанието е поучително, показващо кое е добро и кое е неправилно. По-този начин се заражда у малкия слушател/читател правилната посока на действия и мислене. Дори и да се създаде герой-кумир, определено няма предизвиква у детето агресия, бойственост и изказване на мръсни думи. Не разбирам и защо съвременните автори се опитват да създават нови анти-герои, нови грозни герои, нови ужасно тъпи сюжети, с цел да бъдат различни и уж “модерни”! В този жанр не трябва да има такава промяна – моделът е създаден и той е правилният и ако някой се чуди кой е този модел, аз ще му кажа – сборните книги, които включват детски приказки (Български народни приказки, Китайски народни приказки, Индийски народни приказки, Приказки на братя Грим и т.н). Имам племенник, който скоро ще направи 3 годинки и виждам, как с интерес слуша, когато му се четат Български народни приказки, които винаги завършват поучително! Те са част от правилното възпитание на детето!
    Благодаря Ви за вниманието!

  12. Мирослав :
    Здравейте,
    Интересен коментар сте направили за автора Богдан Русев и дано да не го прочете, защото, всеки един, би се засегнал много. Нито съм чел, нито съм срещал книгата му “Безкрайният път”, но тази апликация, която е поместена в началото на статията е ужасна – героя е заимстван от Телетъбис! Все си мисля, че литературата, която е насочена към децата, трябва да събужда у тях чувство за доброта, умиление, радост, любов и т.н. Още пазя своите детски книжки, които имат страхотни илюстрации – красиво нарисувани, с реални образи на хора, животни и природа. Съдържанието е поучително, показващо кое е добро и кое е неправилно. По-този начин се заражда у малкия слушател/читател правилната посока на действия и мислене. Дори и да се създаде герой-кумир, определено няма предизвиква у детето агресия, бойственост и изказване на мръсни думи. Не разбирам и защо съвременните автори се опитват да създават нови анти-герои, нови грозни герои, нови ужасно тъпи сюжети, с цел да бъдат различни и уж “модерни”! В този жанр не трябва да има такава промяна – моделът е създаден и той е правилният и ако някой се чуди кой е този модел, аз ще му кажа – сборните книги, които включват детски приказки (Български народни приказки, Китайски народни приказки, Индийски народни приказки, Приказки на братя Грим и т.н). Имам племенник, който скоро ще направи 3 годинки и виждам, как с интерес слуша, когато му се четат Български народни приказки, които винаги завършват поучително! Те са част от правилното възпитание на детето!
    Благодаря Ви за вниманието!

  13. daniela says:

    Здравейте , имам малко дете на което тепърва му предстой да чете книги,не че откакто се е родил не му чета,но чета приказките от моето детство тъй като сегашните книги и филмчета никак не ми допадат в това число и книгите на Богдан Русев.Никога не бих му купила такава книга, напълно съгласна съм с мнението на Мирослав.Той много точно го е казал – “Все си мисля, че литературата, която е насочена към децата, трябва да събужда у тях чувство за доброта, умиление, радост, любов и т.н.”

  14. Здравейте,

    Кога ще обявите победителят?

  15. Победителят е Анна, коментатор №8 : ) Обявих я в нов материал.

    Вече можете да спечелите “Звездни дневници”!

  16. […] Други книги от автора е коментирал Преслав в Литературата Днес – „Къщата“ и „Безкрайният път“. […]

  17. […] Къщата, Електрочакра, 12 приказки на Белегаст, Безкрайният път и Вълшебна нощ затварят в меките си корици твърдото ми […]

  18. Вилорп says:

    Милена :
    @ Sephiroth
    Здравей, малкият ми син ме е измъчил да му търся книги-игри (сега е на 9 години). Много трудна задача се оказа, голяма мъка. Намерих единствено една за митарствата на тийнейджър от цигански произход в големия град, която не е подходяща все още за него. Купих я за големия ми син (16), но и той нещо не се вдъхнови… Би ли ме посъветвал къде да търся на нормални цени книгите-игри на Богдан Русев – имам неприятен спомен от цените, които ми дават търговците на Славейков. Предварително благодаря!

    Книжки за детето можеш да откриеш в специализираната книжна борса на http://www.knigi-igri.net/forum/index.php
    Освен това там има кампания „От големи за малки деца” та може и да ти подарят някоя и друга книжка щом си радетел на жанра. По същия форум ще разбереш и за нови 3 излезли книги-игри. Две от тях даже са на тандема Блонд-Уейн.