Сан Антонио, хвала, че те намерих!

Искрено съм ти благодарен, че някакси се беше озовал една вечер на „сергията“ на дядото при подлеза на езерото „Ариана“, а на мен ми стана жал как той свали написаната цена (20) на 6 само за да не се прибере зян и взех, че те купих и захвърлих някъде в библиотеката си, а месеци по-късно на пожар те грабнах, защото закъснявах за влака и нямах никакво време за избор!

И още – благодаря ти, че по целия път на отиване си се смях тихичко, а позадрямалите хора в купето тайно се опитваха да видят предната ти корица, за да им стане ясно какво чета и какво-по-дяволите ми е толкова смешно. Благодаря ти, че си написал „Ал Капоте. Б(л)една ти е фантазията“ и още един куп книги и ти благодаря, че трябва да ги изкопча някак от издатели, книжари и (бога ми, дано не) библиотеки!

Read more »

Може би се сещате какво написах, когато прочетох „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни. Тогава за едно съвсем кратко текстче с признанието, че съм под такъв силен афект от романа и просто не мога да кажа абсолютно нищо за тази книга, отнесох някои упреци, но все пак останах на своето и материалът му за „Ловецът на хвърчила“ вероятно завинаги ще си остане прецедент в блога Литературата Днес.

Е, трябва да призная, че в „Хиляда сияйни слънца“ липсва съвсем малка част от емоцията, която усещах по време на другия роман на Хосейни. Причината ми се струва логична – в „Слънцата“ протагонистите са жени, в „Хвърчилата“ – мъже.

Read more »

Дълго се чудих около какво точно да се върти ревюто ми за „Лудост“ на Калин Терзийски и как точно да започне – причината е, че романът, доколкото това е роман, е твърде противоречив за моя вкус и се люшка между познатата висока класа на писане, въздействаща история и малко блудкави и сладникави лирически отклонения.

Да напишеш есе със сантиментални краски не би трябвало да е присъщо на голям писател, какъвто е Калин Терзийски. На няколко пъти в „Лудост“ действително се подразвах силно, когато се редуваха силна история, която те кара да се замислиш върху конкретен проблем, емоция, морален дефект и след това – интерпретация на случилото се директно от автора. Този тип смляна литература е от ниско ниво – още повече, когато се появява след майсторски композиран и изпълнен епизод. Просто изглежда ненужна.

Read more »