Ей богу, не знам какво ми е мнението за тази книга!

Не съм чел достатъчно чиклит (май никакъв не съм), за да причисля „Без токчета“ категорично в този жанр, но пък май все натам клоня. Не знам и какво ме накара да я прочета – обикновено зарязвам книгите, които ми доскучават, а тази поне няколко пъти така ми досади, че почвах да си F5-вам Facebook-а преди да събера сили пак за нея (и да прескачам цели пасажи понякога).

Най-общо „Без токчета“ на Франческа Ланчини е моден роман. В това съмнение няма – пред мен като лаик в модата се откри цял нов свят – на три „подиума“, Милано, Маями и Барселона. Човек вижда един куп манекенки във всякакви пози, по бельо (макар и Ланчини да не е толкова добра във визуализирането, поне стига да се погледне корицата или снимка на самата писателка, която е безумно красива – малко по-долу), с всичките им претенции, глезотии и плиткоумие, което отдавна е насадено в обществото като стереотип в бранша.

Read more »

„Нещо ще се случи в тази стая. Нещо, с огромно значение.“

Това е последното изречение в една от първите глави на „След мръкване“ на Харуки Мураками – роман, чието действие се развива в рамките на само една нощ – от минутите преди полунощ до първите слънчеви лъчи на следващия ден.

Нещо наистина се случва – но то не е от онези грандиозни събития, които може да се видят в други книги на Мураками – като „Преследване на дива овца“ или „Страната на чудесата за непукисти“, където има сериозен литературен екшън. Ако очаквате динамичния Мураками – „След мръкване“ не е вашата книга.

Read more »