Помните ли когато в края на 2009 ви разказах за „Анатомията на Питър“ на Джош Базел (в превод на Богдан Русев – уточнявам, защото в случая преводът си беше ключов за доброто прекарване)? Е, ако се сещате за ентусиазма в ревюто ми тогава, то вероятно можете да си представите с какво задоволство и нетърпение разбрах, че продължението на историята на Пиетро Брона излиза и на български – отново от изд. „Обсидиан“, отново в превод на Богдан Русев и, надявах се, отново от същата, ако не и по-висока, класа.

Та така – в един момент се озовах легнал на дивана с „Диво създание“ на Джош Базел и се зачетох.

Read more »

Преди близо две години прочетох първото си нещо на Марио Варгас Льоса, „Леля Хулия и писачът“, и бях очарован. Този роман е истински шедьовър – с прекрасни персонажи, великолепна композиция и майсторски стил (присъщ само за южноамериканец!)

И така – зарекох се да прочета и нещо друго на Льоса, но отлагах ли, отлагах, докато моите приятели от „Колибри“ не взеха, че издадоха малкото книжле „Кой уби Паломино Молеро?“

На първо време, корицата просто те удря – това е типичната жестоко комерсиална корица, на която на около 33% от площта с големи златни букви е изписано име, които продава (със съответния надпис за Нобеловата награда, и още как). Всъщност поне аз освен това огромно име и дребничко изписаното заглавие даже не бях забелязал и какво има изрисувано на корицата – а там има една счупена окървавена китара.

Read more »