Литературата Днес

Последната книга на американеца и страстен почитател на хайку Дейвид Ланю е „Сегавечно“ – няма да обяснявам какво значи тази дума, някъде в началото на романа надълго и нашироко е дискутирано, а след това продължава да се повтаря пак и пак, ако някой случайно е пропуснал да разбере.

Както вероятно сте забелязали, ако сте чели ревютата ми за „Човекът, който пишеше хайку“, „Хайку войни“ и „Смеещият се Буда“, първите две ми бяха страшно приятни, „Буда“-та ми досади много, а сега, като знам, че съм минал цялата тетралогия (понеже те имат доста връзки помежду си), мога да поставя „Сегавечно“ някъде по средата.

Read more »

Признавам, за пръв път бях чул името Джон Гордън малко преди да ми попадне „най-вдъхновяващата“ книга, която е писал досега (според личния му сайт). Традиционно избягвам да чета текстовете на задните корици на книгата, но този път неизвестността ме накара все пак бегло да прескоча по редовете… И още първият ме хвърли в тъча – „Защо нямам мотивация?“, после – „Накъде отива животът ми?“ и, разбира се – „Какво трябва да се промени“. Казах си, няма шанс да чета това подобие на Паулу Коелю и останалата self-help бумащина по книжарниците, но по някаква причина (разболях се и чисто физически „Семенцето“ ми беше на ръка разстояние) я зачетох и взех, че я прочетох за има-няма два часа с кратките прекъсвания.

Read more »