Author Archives: Преслав Ганев - Page 3

В отговор на едно огорчение

Posted by on July 21, 2015 58 comments

 

Съвсем наскоро разбрах, че мой текст в Литературата Днес е станал повод за силно огорчение и се разстроих. Оказва се, че ревюто ми за „Рязко“ на Людмил Станев е учудило силно Силвия Чолева от това колко изостанало е литературното мислене у нас – тя се оплака с публичен статус от това в профила си във „Фейсбук“. Тъй като не съм ѝ приятел там и не мога да коментирам на стената ѝ, затова го правя тук.

Първо постът:

И се огорчих. Прочетох преди малко една рецензия, по-скоро отзив, за книгата на Людмил Станев “Рязко” от Преслав Ганев….

Posted by Силвия Чолева on Saturday, July 18, 2015

 

Аз не разбирам много от „литературно мислене“, но мога да допусна, че то не се развива с отказ да се приеме действителността и с публично огорчение от дързостта да се назовават нещата с техните имена. Може би когато някоя книга ни се стори откровено слаба, трябва да си затворим очите, да отбележим 1-2 нейни качества и да си ходим, за да не се обиди някой приятел, колега, съписател? Малък пазар е, да се обичаме, за да не си навредим…

Read more »

„Рязко“ пиршество на стари вицове и плосък хумор

Posted by on July 8, 2015 46 comments

Print

Отривисто отказвах да пиша за „Рязко“ на Людмил Станев. Но няколко месеца по-късно сборникът му укорително ме зяпа от една от много купчини с книги в стаята, където работя, така че се пречупих. Познавам автора от „Няма такава книга“ – една колекция от няколко други сборника, сред историите на които много съм се смял и много съм мислил. Е, стигнах само донякъде, защото се оказа, че след около 80-90 страници хумористичният модел става толкова еднакъв, че все едно разговаряш с пиян човек, забравил какво ти е казал преди да отиде до тоалетната.

Е, рекох си, Станев отдавна не е издавал нещо ново, пък и „Рязко“ е малка книжка – нищо и никакви 120 страници. Зачетох я в един тролей и съвсем скоро съжалявах.

Read more »

„Докато дишам“ на Георги Томов и Дейна Бренченс

Posted by on July 1, 2015 47 comments

Докато дишам – Георги Томов

Ще я карам направо – „Докато дишам“ на Георги Томов и Дейна Бренченс е много добър класически роман, какъвто рядко сме свикнали да виждаме в съвременната ни литература. Книгата има няколко изключителни предимства пред масовия продукт, който залива пазара, и спокойно би могла да се оцени като творба на европейско ниво. Но някои неща в „Докато дишам“ просто не са доизкусурени и те, макар и редки, оставят горчив привкус при четене.

На първо място трябва да се каже, че романът е четивен. 400-те му страници почти не се усещат, минава се през тях като бърз влак, тук-там се спираш на някоя гара да поразмислиш, да ти стане мъчно (че и да се приплаче), да се удивиш на скрития хумор или да си кажеш – „е, мамка му, какво стана тука и каква е тази буца в гърлото ми?!“. Езикът на Георги Томов и Дейна Бренченс е съвременен, атрактивен и жив, съобразява се с обстановката в съответния момент на сюжета, а диалозите между героите (както и техните мисли, които често се врязват в текста) звучат естествено реални, точно такива каквито биха били, ако подслушваме на селския мегдан, в центъра на София, на морето или (предполагам) на светско парти в Париж и на модни снимки в сърцето на Амстердам.

Read more »