Warning: Declaration of antispam_for_all_fields::addPluginSubMenu() should be compatible with mijnpress_plugin_framework::addPluginSubMenu($title, $function, $file, $capability = 10, $where = 'plugins.ph...') in /home/literatu/public_html/wp-content/plugins/antispam-for-all-fields/antispam-for-all-fields.php on line 336

Warning: Declaration of antispam_for_all_fields::addPluginContent($links, $file) should be compatible with mijnpress_plugin_framework::addPluginContent($filename, $links, $file, $config_url = NULL) in /home/literatu/public_html/wp-content/plugins/antispam-for-all-fields/antispam-for-all-fields.php on line 345
Книги | Литературата Днес | Page 15

Category Archives: Книги - Page 15

„Принцът на мъглата“ на Карлос Руис Сафон

Знаете ли защо обожавам поредицата за Хари Потър?

Въпреки целия наивитет и недостатъци, които опитен читател може да открие в нея, атмосферата зашеметява. Подхваща те във вихъра си, сърцето ти затуптява в тона ѝ и в миг отправянето на какъвто и да е упрек ти се струва престъпно.

„Принцът на мъглата“ на гениалния испанец Карлос Руис Сафон. Няма какво да се лъжем – новелата не е титаничното ниво на „Гробницата на забравените книги“ („Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“, „Затворникът на рая“) и въпреки това е изпълнена със… Сафон.

„Принцът на мъглата“ собствено е първата книга на Сафон и не е трудно да се види, че от нея насетне той е израснал неимоверно много.

Read more »

„Шлеп в пустинята“ – за разликата между корнишон и звезда

За книги като „Шлеп в пустинята“ се пише добре с главоболие.

Измамно и опасно е да седнеш да твориш ревю върху депресиращ шедьовър с лековатото усещане, че всичко е наред. От друга страна леката пулсираща болка зад очите те държи нащрек, пази те от неочаквано кривване във възторжена възхвала и те подпира към стремежа за обективност.

„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е книга за миткането. Това е онова усещане, което мнозина мъгляво изпитват понякога, но то рядко се застоява дотолкова, че да си зададат въпрос – „Защо всъщност живея?“

Read more »

„Когато бях петгодишен се самоубих“ – без пощада!

Четях „Когато бях петгодишен се самоубих“ с ей такива очи!

Обожавам романи/новели от гледната точка на дете – в някои моменти може да е странно, понякога може да се пооцъклиш малко скептично, но цялостният тон на текста убедително те превежда през объркан детски ум – от шегаджийското преддверие, през светлия атриум и кичозния пищен хол към трапезарията, където Хауърд Батън те гощава с тежка доза депресия.

„Когато бях петгодишен се самоубих“ започва с един показалец насочен към слепоочието на малкия Бъртън. Щрак с палеца – и той е вече мъртъв. Поне така му се ще.

Книгата е ужасно измамна, защото през цялото време лекичко те води за носа и те лъже, че знаеш какво се случва.

Read more »