Ако някога сте чели безплатното издание „Една седмица в София”, няма начин силно впечатление да не ви е направила рубриката на Васил Георгиев, в която той описва столични улици. Е, сега в книга излиза подборка от най-добрите му „улици”.
„Уличник” е сборник със 167 описания на софийски улици, улички и булеварди. Повечето вече сме ги чели в „Една седмица в София” (където, що годе, това е единствената постоянно свястна страничка).
Както казах във връзка с „Още дневници и нощници”, Иво Сиромахов е луд. След новата му книга, това вече няма смисъл дори да се споменава – просто си личи от километри.
Повечето от текстовете в „Няма смисъл” са публикувани и преди – в „24 часа”, MAXIM или поне на сайта на Иво Сиромахов – съответно аз, като голям негов фен, съм ги чел. Е, повярвайте ми, и след четвърти-пети прочит не се губи нито част от очарованието им и все още имате нужда от кърпички, за да си бършете сълзите от смях.
Понеже сиромашките писания са твърде шедьовристични, за да пиша критически за тях, по-добре да директно да ви цитирам (от сайта на Сиромахов).
На 2 юни написах един текст, посветен на класата и стила на Джеръм Селинджър, който повече от всичко държеше на убежденията си. “Препечатвам” го сега с малки редакции. Почивай в мир, Спасителю в ръжта!
Около седем години след последното актуално влизане на името на Джеръм Селинджър в медиите, прочетох новината, че адвокатите му ще съдят автора и издателя на книга, претендираща да е продължение на „Спасителят в ръжта”. Романът ще бъде публикуван (освен ако Селинджър не спечели делото — януари 2010 – той все пак го спечели!) през лятото във Великобритания и през есента в САЩ, казва се „60 години по-късно. Пристигане през ръжта” и разказва за 76-годишен беглец от старчески дом, който се казва Холдън Колфийлд – да, познахте, това е името и на тинейджъра, който влиза в литературата през 1951 чрез „Спасителят в ръжта” и става емблема на младежкото бунтуване срещу ограниченията, наложени от по-възрастното поколение, пък и от собственото такова.
Скорошни коментари