Преди минути прочетох за страхотната инициатива на блога Човешката библиотека и се ентусиазирах ужасно много. Ето накратко за какво става дума:

В Казанлък има едно училище, в която явно учат изключително талантливи и амбициозни деца. Та те се събират редовно в нещо като кръжок (?!) и пишат колективно. До момента са завършили три книги, които са издадени с помощта на училището. Проблемът сега е, че няма откъде да се съберат пари за издаването на новия им роман “Играта”. Той е 300-страничен фантастичен разказ, украсен с божествени илюстрации, рисувани лично от авторите. Началото му можете да прочетете ето тук, а корицата и част от рисунките вижте тук.

Тук идва най-интересното… Не са необходими огромни усилия от страна на ценителите на литературата, които в момента имат огромен шанс да подпомогнат за утвърждаването и покрепянето на едни наистина много талантливи млади творци! За да поръчате един екземпляр, е необходимо просто да изпратите един e-mail към poslednorog (@) gmail (.) com и да се лишите от една десетолевка, а в замяна (в случай, че нещата се получат и се събере необходимата сума) ще получите един брой от лимитираната серия на романа “Играта”.

Аз вече се записах и то с огромно удоволствие! Направете го и Вие, станете съиздатели на нещо, което наистина си струва! Не забравяйте датата, когато ще стане ясно дали е възможно издаването със средствата, събрани от нас… Тази дата е 15 май, така че побързайте!

Писателите често спорят за разликата във важността между герой и сюжет. Всъщност въпросът не е “Кое е по-важното?”, а “С какво да започна – с героя или със сюжета?” И отговорът, както е при повечето неща на изкуството, е “Зависи”.

Някои жанрове, като технологичните трилъри, наблягат повече на сюжета, отколкото на героя. Терористи са внесли ядрено оръжие на Боинг 747, пилотът е застрелян в главата, и героят трябва да намери начин да неутрализира “лошите” и да приземи самолета преди атомното оръжие да разпръсне радиоактивни отломки и да разхвърля остатъците от самолета над Ню Йорк. Убедителният герой тук би трябвало да е по-малко важен от екшъна, сюжетните обрати и техническия жаргон.

В литературата за жени (т. нар. чиклит), например, историята обикновено се фокусира на междуличностните взаимоотношения, емоциите на главния герой, духовността му или интелектуалното развитие. С разгръщането на романа, може да се появят и изненади, но ние оставаме най-близо до главните герои и хората около тях, а не до самия сюжет.

Идеалният роман комбинира и двата елемента: сюжет, достатъчно добър, за да държи интереса на читателя, и герои, които са достатъчно истински, за да накарат четящия да се загрижи за тях.

Но да се върнем към въпроса за кокошката и яйцето… Да речем, че опитвате да създадете перфектния роман – с увлекателен сюжет и автентични герои. Откъде да започнете – от фабулата или от характерите?

Отговорът? Нито едно от двете. Трябва да започнете с въвеждаща идея, която да служи за опора и на сюжета и на героите.

Тази идея би могла да звучи, например, така: Борсов брокер живее само за тръпката от сделките на фондовата борса, докато не умира бившата му жена и не се налага той да поеме грижата за четиригодишния си син.

Текстът е превод от статията Character vs plot на Дюрант Имбоудън.

На 13 май издателство “Колибри” ще пусне в продажба романа на Джон Максуел Кутси “Позор”. През 1999г. той донесе на автора си наградата “Букър”. Според книжарница “Хеликон” романът е многопластово, нюансирано повествование за човешкото поведение, за приетите норми, за мъжката похотливост, за контраста между градския живот и селското битуване, където смъртта е ежедневие и отношението към нея е като към живота. Но аз първо ще си го намеря и прочета и ще разбера дали наистина е толкова добър, колкото изглежда.

Джон Максуел Кутси (John Maxwell Coetzee) е роден на 9 февруари, 1940г. в ЮАР. Той е известен романист и литературен критик. Завършил е математика и философия. През 60-те години преподава в Лондон, а в периода 1984-2002г. работи в университет в РЮА. В момента живее в Австралия. Той е единственият двукратен носител на Man Booker Award (1983 за “Life & Times of Michael K“ и 1999 за “Позор”) и е лауреат на Нобеловата награда за литература от 2003г. Творческата му биография включва единадесет романа/сборника, както и няколко фиктивни автобиографии и документални книги. На българския читател до сега беше познат само романът “В очакване на варварите”.