Ревюто ми за „Сестри Палавееви“ на Алек Попов излиза малко по-различно от обичайните тук.

Причината е материалът, с който Алекс Кръстев (Аз чета) ме разстреля ден по-рано и не ми остави никакъв избор, след като каза що-годе това, което си мисля и аз, но с доста по-добре подбрани думи.

„Сестри Палавееви“ притежава остър, жив и автентичен език – наистина те вкарва в бурята си и не те пуска с нови и нови удари под кръста, над кръста и където другаде боли. Затова реших да структурирам своето ревю около три паметни цитата от романа – с кратки коментари защо и как немедлено трябва да се докопате до Алек Попов.

Read more »

Трябва да призная, че чаках прословутия Роман на Васил Георгиев от доста време.

След убийствения сборник „Будистки плаж“ и последвалия го още по-добър „Деград“ минаха цели две години, в които знаех, че Васото пише нещо (той дори ми беше подхвърлял някои сегменти от сюжета), а аз просто трябваше да го прочета.

Затова и никак не е случайно, че тук, в Литературата Днес, е първото ревю за „Апарат“ на Васил Георгиев!

ОК, наистина бях поставил нечовешки висока летва. Дългото чакане и задоволството от двата сборника с разкази ме превърнаха в ненаситно чудовище, жадно за всяка буква от идващия Роман. Наистина – изчетох го с огромно удоволствие, но доста неща съм склонен първо да разкритикувам.

Read more »

Чел съм какви ли не книги – от шедьоври като „На изток от Запада“ до пълни боклуци от типа на „Аномалия“. Изключително рядко обаче ми се е случвало да се вбеся толкова много на някоя книга, че просто да я захвърля и да изпсувам.

Говоря ви за „Рай“ на Радослав Гизгинджиев – българската книга, която направи истински маркетингов удар като разпродаде цял един тираж за няколко седмици, а сега експресно се печата втори, за да се угоди на пазара, търсещ ли, търсещ приятния на вид роман. А той струва цели 19 лева – за нищо и никакви 216 страници!

Най-зле похарчените ми 19 лева, това със сигурност мога да кажа след прочетени 70 страници.

Read more »