Гостуващо ревю от Деница Пенчева, ПишУщата машина
Две предупреждения, преди да започна с ревюто.
Първо, „Стъкленият замък“ не е роман, а съвсем истинска история на съвсем истинско семейство. Вярно, необикновена фамилия населява страниците на книгата, но тъкмо това доказва оригиналността ѝ (да не се бърка с оригиналничене). Да го кажем така, тази история блести в очите на читателя си, толкова странна, прекрасна и жива, че е почти невъзможно да е измислена.
Второ, има шанс да се разплачете.
Пролетният панаир на книгата за 2013 г. започва от 28 май и в навечерието му с огромно удоволствие нарушавам порочната си традиция изобщо да не го отразявам!
Нямам нито ентусиазма, нито времето на Блажев Книголандски за подробен и сложен Книговодител (но ви препоръчвам искрено неговия, който може да намерите тук) – вместо това избрах от щандовете на любимите си издателства по 3 книги, които непременно трябва да имате.
Без повече помайване започвам:
Четейки „Възмущение“ на Филип Рот щях да повърна.
Пътувах пред новелата със свито сърце, като стиснат в менгеме. Казвах си – спри, почини си, след това ще продължиш. Но нямаше да е честно, защото в живота няма почивка, нещата се натрупват, стават все по-зле и по-зле и надеждата всичко да се оправи първо плавно, а след това главоломно се сгромолясва.
Маркъс Меснър е 18-годишен евреин, син на касапин, който от малък се учи как кашерно се колят животни. Това става само с едно движение на съвършено остър нож – гръклянът се прерязва, а животното се провесва така, че всичката му кръв да изтече. Ако не стане с едно движение или кръвта не изтече, убийството не е ритуално и кашерният касапин не иска месото.
 |
  |
Скорошни коментари