Category Archives: Книги - Page 18

„50 нощи в сиво“ – където „Хай Клуб“ среща хентай (18+)

Спомням си, едно време на последните две страници на “Хай Клуб” или някое от тия “бляскави” списания имаше еротичен разказ “от читатели”. Там пъшканици, завързани истории с братя и сестри, интересни пози, а-у – апотеоз на любовта сам със себе си за много млади хора (сигурен съм, че ги четяха предимно разгонени тийнейджъри, но пък срещу 90 стотинки какво ли качество да получиш).

И понеже тия четива пак се връщат на мода (обществена тайна – част от настоящите ни топиздателства са започнали бизнеса си с розови романи в началото на Прехода), няма как да не обърнем внимание на най-симпатично направените от тях. Като например “50 нощи в сиво” – така де, човек чете с очите си, което означава, че понякога може и да изключва мозъка и съответно анализирането на прочетенето от схемата.

Read more »

Балада за Виктор Пасков – Студентът по хармония

Чели ли сте „Балада за Георг Хених“?

Ако не сте, това ревю ще ви стори безсмислено. Ако не сте чували за „Невръстни убийства“, „Мартина“, „Германия, мръсна приказка“ или „Аутопсия на една любов“ – просто спрете до тук.

Защото сега ще пиша за „Студентът по хармония“ на Красимир Дамянов – книгата, която ме разтърси; книгата, която най-добрият приятел на Виктор Пасков пише за него няколко години след смъртта му.

„Студентът по хармония“ на Красимир Дамянов, описан като „действителен роман“. И наистина, звучи болезнено истински. Не е тайна, че Краси Дамянов е един от най-близките сподвижници на Пасков от периода в средата на 80-те, докато Пасков заминава за Париж (92-93-а), а след това така и не се връща за постоянно в България.

Read more »

„Вакантен пост“ на Роулинг – как се правят истински герои

Ако една книга не може да ме убеди, че героите ѝ са истински хора, тя не струва –

винаги съм го казвал. Нищо не може да компенсира слабите и повърхностни персонажи – нито убийствен сюжет, нито съвършено оформление, нито перфектен стил на писане.

Джоан Роулинг притежава това – герои от плът и кръв. Четеш „Вакантен пост“, на всяка страница изскачат нови и нови хора, на които започваш да симпатираш, да се дразниш, да понамразваш. Аз самият дори се хващах, че страдам за част от персонажите сякаш тяхното нещастие пряко ще ми навреди.

Като особен плюс отчитам факта, че на практика няма лоши герои –

няма такива, които просто да намразиш и заклеймиш. Разбира се, срещат се доста антипатични хора, но а-ха да понечиш да ги зачеркнеш с „Ей, ти си боклук!“ ти хрумва, че такива неща всъщност правят, чувстват и усещат нормалните хора (да, и ти си от тях, примиряваш се в един момент).

Read more »

Страница 18 of 72« Първа...10...161718192021...3040506070...Последна »