Ревютата за любимата ми Деница Дилова и романът ѝ „Дневният живот на нощните пеперуди“ се нароиха доста – има силни и слаби, сериозни и не дотам, много позитивни и малко негативни. В това многообразие, запитах се, къде мога да се вместя аз? Защо да се вмествам изобщо в изброяването на качествата на книгата, след като списъци с тях вече бликат из блогове и групи във „Фейсбук“?

И как мога да кажа нещо все още неизказано – отвъд това, че романът притежава забележителна структура, забавен е, чете се на един дъх, от всяка страница лъха очарователен цинизъм, изреченията са плашещо завладяващи афоризми, а главната героиня, Нина Бранкович, е от онзи тип скици, които по-добре да не се хващаш да рисуваш?

Много просто – дирижирах интервю с Нина Бранкович. Нейните отговори в него са точни цитати от книгата (с много леки козметични промени на места). Те, разбира се, са извадени от съответния си контекст и публикувани без благословията на писателката Деница Дилова, още по-малко на издателите ѝ от „Сиела“. И въпреки това говорят много сами по себе си. У моите въпроси ще забележите това, че са не на място.

Мислите на Нина и пърхащото ѝ обаяние достигат до вас благодарение на Литературата Днес и Преслав Ганев.

Read more »

Започвам с признанието, че чаках „Скептици“ с огромен интерес.

След като „Шлеп в пустинята“ задоволи абсолютно всички мои желания като читател, очаквах вторият роман на Людмил Тодоров да е още по-феноменален и съвсем да ме остави без дъх.

И така.

Романът изобщо не е лош – нещо повече, той е силна история за неразрушимата връзка между брат и сестра. Всеки, който има сестра, ще ме разбере. В „Скептици“ тази връзка се вижда чудесно – романът върви по стъпките на несигурното Софче, нейните любовни трепети и драми, афери и раздели, непрекъснато усещане, че животът ѝ излиза от правилния коловоз. Като сянка около нея пък се носи по-малкият ѝ брат Наско, загадъчен, мълчалив, прекалено интелигентен и прагматичен.

Read more »