„Срещи с Буров“ – четиво от класа

„Срещи с Буров“ е странна книга – уж документална, отчасти историческа, политическа и светска, весела и забавна, но оставя впечатление, че човек трябва да си има едно наум при четене – все пак известен комунист публикува след 10-и части от разговорите си с един от най-прочутите политически затворници – и то от тежките години скоро след 9-и септември.

Няма да се впускам в подробности за плюсовете и минусите или истините и спекулациите в „Срещи с Буров“. Подобни четива като че ли изискват собственото възприятие да влезе в коловоза си и да не се съобразява с ничии наставления, насоки или съвети за правилна интерпретация.

Read more »

„Тук лежи заекът“ и Йордан Ефтимов го знае

България е една от малкото страни, където когато умре някой, особено в по-малките градове, градските табла за съобщения, трафопостовете, дърветата, въобще всяка свободна площ голяма поне колкото лист А4, се покрива с черно-белите листи, наричани „некролози“. Текстът се прави винаги по един модел, изброяват се скърбящите, слага се гигантска снимка на починалия и се пише „Скръбна вест“ най-горе.

Некрологът обаче всъщност е изкуство, нищо, че в България не го знаем. Некрологът не е просто обявление на „скръбната вест“, а литературен жанр, житие на починалия. В некролога не важи нелепата „максима“ „За мъртвите или добро, или нищо.“ Некрологът е честен и обективен – поне що се отнася до субективизма на писателя.

За съжаление, рядко у нас виждаме подобни текстове, а определено нужда от тях има. Когато популярно лице умре, често медиите копират в дописките си текста за човека в „Уикипедия“, слагат тъжна снимка и завършват с „Мир на праха му.“ Авторитетните западни медии пък си имат цели раздели в съдържанието, наричани „Obituary“, и поддържани редовно и с внимание. В тях мъртвите получават заслуженото през жвота си уважение или критика.

В България такива текстове, както споменах, се появяват сравнително рядко, но за щастие ги има. През годините бях забелязал, че критикът и поет Йордан Ефтимов от време на време ги пише за различни издания, предимно специализирани. Затова бях и впечатлен, когато миналата година тези текстове, плюс някои непубликувани, бяха събрани в сборник от издателство „Сиела“ и публикувани.

Името е „Тук лежи заекът“ (по некролога за Джон Ъпдайк) и още тук се вижда езиковата закачка, описана в самото начало и свързана с античния поет Марциал. „Hic iacet lepus“ е фразата на латински, която заради сходство между думите за заек и шега и тяхно общо склонение може да се чете двусмислено и в крайна сметка се приема за метафора на „Тук е проблемът“. От друга страна пък, всички знаем, Заека е най-известният литературен герой на Джон Ъпдайк и въобще един от емблематичните за американската проза.

Признавам си, че не съм чел всички текстове в сборника – няма и смисъл, ако не познавам конкретния автор, за когото е некрологът. За сметка на това в няколко случая именно писанията на Ефтимов ме накараха да се зачета по-подробно в някого.

Много силни са текстовете за Селинджър, Ъпдайк, Артман и Бродски в първия раздел (за чужди автори) и за Исак Паси, Кембъла, Христо Калчев, два за Ивайло Петров. Разбира се, и за моя любимец – Виктор Пасков. Както казах, основна характеристика на некролога като жанр е обективната критика и табуто за „помилване“ на нечии „грехове“ заради смъртта му. И въпреки това – търсенето на най-добрите черти на твореца, поставянето му в контекста на неговото изкуство, превръщането му в движеща сила. Анализирането на ползите от него. Накратко – емоционалното предаването на ключовите части от неговия живот.

Въобще – „Тук лежи заекът“ е една необходима книга. Жанрът на некролога – също.

Реймон Кьоно изнася „Упражнения по стил“

Литературните експерименти винаги са ми харесвали – и то не само що се отнася до съдържателната част (като „Гърдата“ на Филип Рот), но и до чисто формалната. „Упражнения по стил“ на французина Реймон Кьоно е нещо точно такова – признавам, преди време ми е хрумвала идеята за подобна книга, разбира се, без да имам амбицията да я пиша аз. Тогава съвсем не съм знаел, че тя е осъществена преди около 60 години. (Два дни по-късно: Тогава въобще не съм знаел и че учещите журналистика я имат в задължителната литература още в първи курс.)

Read more »

Страница 38 of 136« Първа...102030...363738394041...5060708090...Последна »