Швейцарска банка отваря непоказвани творби на Кафка

Съвсем скоро е възможно светът да види непознати досега ръкописи и рисунки на бащата на модернизма Франц Кафка. Счита се, че такива се съхраняват в сейфове на швейцарска банка, които след дългогодишни съдебни битки ще бъдат отворени и така ще се направи поредната крачка към тяхното представяне на публичната литературна общоност.

Кой притежава ръкописите – това е въпросът, разискван по съдилищата от години, който досега спъваше всякакво развитие на казуса. Две сестри от Израел претендират за собственост върху ценностите, като твърдят, че те са наследство от майка им. На държавно равнище обаче Израел обявява писанията на Кафка в сейфа за свое културно наследство.

Литературоведите и милионите почитатели на Кафка по света обаче искат непознатите текстове и скици, пазени в тайна от десетиления, поне да бъдат направени обществено достояние.

Read more »

Къщата на съня, Джонатан Коул

Нарколепсията е хронично, неврологично заболяване, характеризиращо се с прекомерна умора през деня и епизоди на силна нужда от сън. Нарколепсията е вродено заболяване. Тя е нелечима, но има лекарства, които набавят на организма необходимите му, липсващи при нарколептиците вещества. Медикаментите, използвани при нарколепсия имат големи странични ефекти.

Сара е нарколептичка, тя страда от така наречените реални сънища без да го подозира. Иначе наречените сънища преди заспиване са толкова реални, че създават перфектната илюзия прикривайки действителността. Сара често има собствена версия за случилите се неща и не знае къде е била и какво е вършила освен нея. Често не може и да си спомни.

Read more »

Безкрайният път на Богдан Русев – аудио-визуално приключение! (+ безплатна книга)

Изглежда, че Богдан Русев върви надолу. От великите книги-игри, с които израсна цяло четящо поколение, през киберпънк-разказите му, статиите в Егоист и разните му лайфстайл-списания, до два-три романа (от които „Къщата” не е съвсем за изхвърляне), чат-пат читава уводна статия на Капитал Light, приказките от Белегаст, които някак преживях, но „Безкрайният път” премина всяка граница.

ОК, детска книга е, полиграфията е прекрасна, кориците са твърди, а илюстрациите ги бива, въпреки че са далеч от класиката, обаче има нещо в творчеството на Богдан Русев, което здраво ме съмнява. Обожавам писането му, когато не се взема насериозно (влюбих се например в „Анатомията на Питър”, превод е негов), но да се занимаваш с детска литература е претенциозно занимание и не се удава на всеки.

Read more »