Всеки, който е чел нещо от Макюън, може да предположи защо популяризирането му у нас закъснява толкова много. Въпреки криминалния характер на сюжетите му той е ужасно фин стилист за цървуланската българска публика. Не отхвърлям дори възможността езиковите му стратегии да се схванат погрешно като чиста проба старомодност.
За съжаление, горният параграф не е писан от мен, а за “Капитал Light” от Йордан Ефтимов, чиято непринуденост, прямота и компетентност в критическия изказ уважавам много. Трите изречения по-горе обаче по-доста по-убедителен начин, отколкото аз бих успял някога, описват част от същината на „Изкупление” на Иън Макюън – книга, която стилово може да ти напомни едновременно на джейностинова и на стивънкингова творба.
Никой писател не се е родил научен, но повечето хора очакват от гениалните автори да са започнали творческата си кариера с шедьовър. В България книгоиздателите обикновено, ръководени от желанието си за максимална печалба и рентабилност, издават първо емблематичните творби на даден писател, преминават към „златната” му среда и накрая (като понякога дори не стигат до там) публикуват ранните му неща с риск да разочароват стълпотворението му от новосъздадени фенове.
Скорошни коментари