След като твърде убедено и категорично вмених на Христо Блажев, че „Харун и морето от приказки” на Салшан Рушди съвсем не е за деца, взех, че я прочетох и се оказа, че си е баш детска литература (за разлика от „Среднощни деца”, хехе). „Харун и морето от приказки” е толкова далечна от шедьоврите на Рушди като „Сатанински строфи” и „Срам” например, но същевременно стилът, майсторството и чистата гениалност на британеца от пакистански произход прозират съвсем ясно даже да си като мен литературен аматьор.

Read more »

„Някои са умни, а други не са“, казва добродушното глуповато мече Едуард, визирайки самото себе си. И е точно така – прекрасните животни герои в „Мечо Пух“ на Алън Милн са толкова точни и конкретни олицетворения на определени човешки характеристики, че докато четеш книгата имаш усещането, че всичко е казано толкова директно без да са използвани директните думи.

Милият и добър, макар и „не особено умен“ приятел Мечо Пух, хитрият и малко завистлив Прасчо, пресметливият, но в крайна сметка винаги всеотдаен, Заю, приятно арогантният самохвалко Бухал, меланхоличният и самоподценяващ се Ийори, „богът от машината“ Кристофър Робин, умната Кенга и палавия Ру – поставени в толкова кратко повествование, и все пак толкова точно на местата си.

Read more »

„Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол е толкова колоритна, забавна, мъдра и нелогично истинска книга, че думите ми за нея свършиха още преди да са се появявали. Всички знаем историята на малкото момиче, което пада в заешката дупка, лети бавно надолу и преговаря уроците си, а после обикаля из един толкова невероятен свят, населен с всякакви животни, странни създания, говорещи гадинки, живи карти, една Царица и един Цар, един Мартенски заек и един Шапкар, един убеден в правотата си гълъб, кондор, лигава костенурка, разбира се, Перцето и онзи изключителен персонаж, част от един от най-култовите диалози в литературата въобще, Червения усмихващ се котара.

Read more »