2012 в книги!

Редовните читатели на Литературата Днес знаят, че 2011 г. и първите 8 месеца на 2012 г. бяха твърде бедни откъм ревюта. Причината съм казвал и преди – освен че четях като цяло по-малко, желанието ми за писане просто се бе изпарило (първоначално се надявах за кратко, пък то!).

От началото на септември все пак, за добро или зло, започнах отново книжната офанзива

и само за три месеца блогът се върна пак в играта и почти се докопа отново до място в топ 100 на блогосферата.

Освен че отново се чете много и се пише много, особено се гордея с новата придобивка на Литературата Днес – максимално изчерпателен RSS-каталог на българските блогове за книги и литература. Хранилката в него има над 30 книжни местенца, от които периодично се изтеглят заглавието и началото на новите публикация – и така читателите просто могат да „прелистят“ и да открият това, което им е по вкуса.

В края на 2010 г., когато последно правих обзор на блога, в него попаднаха ревютата за 11 книги.

Сега са по-малко, но, смятам, по-добри – шест книги и двата броя на GRANTA.

Като се изключат първите две в списъка, които са истински чисти шедьоври, останалите не са подредени йерархично.

Разкази от световна класа! Осем парчета смазващо добра литература, човешки герои, вдъхновяващи събития и съдби, които трудно могат да те оставят безучастен. Не ежедневни, а съдбовни истории – навярно най-силният български писател на къси разкази.

Първата книга, която ме е разплаквала по такъв неконтролируем начин. Истински шедьовър,  пропукващ и най-коравото сърце със съсипващата си атмосфера, черно-белите илюстрации и история, която е трогателна без ни най-малък намек за блудкавост.

Убийствен книгоиздателски проект! Това е книгата, чийто цикъл в Литературата Днес приключи за около 4 часа – от момента, в който я взех от „Милениум“, през прочита до написването на ревюто. Средна работа качество на самия текст, но симбиозата с илюстрациите и цялостното изпълнение на книгата правят „Изобретението на Хюго“ абсолютно задължително притежание за всеки книгоманиак. Страхотно въздействаща среда – макар и не по начина на Нес. Когато четеш тази книга, просто оставаш затиснат под канарата на безизходицата.Много тежък за четене роман, на места муден, но безкрайно интелигентен, циничен и чаровно отблъскващ.
Въпреки факта, че на няколко пъти бях готов просто да захвърля тази книга в някой ъгъл и без никакви угризения да я забравя завинаги, в крайна сметка тя ми даде много. Колкото и скучна да става на места и преспокойно да може доста да се съкрати без да изгуби от есенцията си, романът е безкрайно интелигентен и е в състояние да те оплете и напълно да се загубиш из десетките му герои. Колебах се дали да добавя този заглавие в списъка, но вероятно под влияние на най-скорошния му прочит се реших все пак да го включа заради три неща – мащаби на действието, каквито не съм виждал у друг български прозаик, християнската философия, която е написана по почти брилянтен начин, и персонажа на Никол. Както писах и в ревюто си, „Кастинг за месия“ може да стане №1 в българските класации, може и да пробие на чуждите пазари, но заради съществените си недостатъци ще остане просто посредствен роман далеч зад Големите в литературата.
   
Без съмнение първите два броя на литературното списание GRANTA („Бъдеще“ и „Секс“) имат безкрайно много трески за дялане – като се започне от няколко (дори не малко!) разказа с отвратително качество и се стигне до малоумно ниското ниво на редакторската и коректорска работа. При все това опитът да се направи качествена нашенска литературна периодика не бива да се подминава с лека ръка, а и и в двата броя действително има страхотни истории.

Comments

  1. прекрасен обзор – стегнат и информиращ. и междудругото тук май е мястото да кажа, че книжното блогърстване много спечели от връщането ти, имаш книжното ми доверие от много време.
    сега гледайки тази статия много се чудя Хюго или Чудовището – искаше ми се да си подаря нещо красиво след празниците…

  2. Благодаря много : )

    За следпразничния подарък въобще не се чуди – Чудовището е №1. Хюго е просто плашещо красива книга, но Чудовището е удар под кръста за всеки фен.

  3. : )) най-обичам удари под кръста! … Wut?! така де решението е взето един вид…

  4. Ирина says:

    Всичко от това съм прочела вече, само Елементарните частици ми е непозната, но ще си я потърся, хареса ми май :wink: