Моите 11 книги на 2010

Книги

Насърчен от Христо Книголандски се включвам в играта с определянето на най-добрите прочетени книги през изминалата година. Част от моите не са излизали през нея, някои дори не се гордеят с високи литературни качества, но какво пък – именно субективността на този тип класации ги прави толкова очарователни.

Избрал съм 11 заглавия, надявам се не съм пропуснал нещо твърде важно.

Започвам с висшия пилотаж – Хорхе Луис Борхес и изданието на „Измислици“. Прекрасно направено, с чудесни преводи и нито облаче, което да може да помрачи изключителния гении на любимеца ми Борхес.

От Аржентина към Перу, откъдето е последният Нобелов лауреат – Марио Варгас Льоса. Не го бях чел, честно казано не си го и бях поставял като цел, но като хванах „Леля Хулия и писачът“ бях буквално възхитен, че нобеловата комисия този път е дала прочутия си приз на някой, който умее да пише.

И нещо европейско – „На плажа Чезъл“ на Иън Макюън. След „Изкупление“, което ме порази, очаквах нещо почти толкова добро – и не сбърках с „На плажа Чезъл“. Абсолютно непретенциозно, без помпозни литературни игрички Макюън просто разказва, увлича те и те захвърля на песъчливия бряг. Както само той си може.

Муракамовата „Страната на чудесата за непукисти и Краят на света“ също е страшно силна книга. Тази великолепна, изящно алегорична книга със сигурност не бива да бъде пропускана.

Както Христо Блажев се изрази, през 2010 адреналинът имаше едно име – „Милениум“. През годината излязоха вторият и третият романи от поредицата и бе поставен бляскав завършек на шведската сага на Стиг Ларшон. Особено финалът, „Взривената въздушна кула“, е убийствено добър и благодарение на това дори се изпуснах, че си имаме работа с шедьовър в чист вид.

Българското участие през 2010 също се отчете, като с ръка на сърцето мога да определя „Алкохол“ на Калин Терзийски за книга №1 от български автор през годината. Друг заслужаващ силно внимание и адмирации роман е дебютът на блогъра Ивайло Борисов – „01. Неприличен роман“. Не трябва да се пропуска също и първата стихосбирка на лауреата на „Веселин Ханчев“ Иван Ланджев – „По вина на Боби Фишер“.

Детските книги, макар и препрочитани, оставиха ярката си следа. И понеже би било нечестно просто да се изброят всички, посочвам две – „Мечо Пух“ и „Алиса в Страната на чудесата“. Мисля, че е ясно защо.

Е, вече е 2011, тези книги са зад гърба ни и ще бъдат заменени от десетки други. Предстои да видим!

А междувременно не пропускайте първото издание на новата видео рубрика на Литературата Днес – „Писателите разказват“, където си говорим с Васил Георгиев!

Comments

  1. Longanlon says:

    очевидно никак не съвпадат вкусовете ни за книги 🙂

  2. Деси says:

    Все още продължавам да се изумявам как в разни сайтове, класации и номинации попада книгата “Алкохол” на Калин Терзийски. Това, че си е признал, че е алкохолик, прави ли Калин Терзийски добър писател?! Не мисля. За мен книгата е сива и скучна.

  3. филми says:

    Миленуим на Стиг Ларшон сиигурно е интересна, съдейки по корицата.

  4. Вълко Червенков says:

    деси, и аз продължавам да се чудя на същото…

  5. E says:

    Определено трилогията “Милениум”, особено последната; Джоан Харис с “Шоколад” и “Бонбонените обувки”, “Японска хроника” на Никола Бувие, “Павилионът Прасковен цвят”; “Амазонката на Варое” и “Чучулигата” (този път в новото й издание) – не се сещам за кой пореден път; “Скитница”; “Контрабасът”. Не бих включила нищо на Харуки Мураками.