Материалът на Арън Гилбрет, посветен на неговото пътешествие в търсене на джаз корените на Харуки Мураками, е превод от Harper’s. Оригиналният текст може да се види тук. Авторът Гилбрет пише документални текстове за New York Times, The Oxford American, The Kenyon Review и Virginia Quarterly Review. Негова е и електронната книга „Това е: Есета за джаз“.

Преди да стане писател Харуки Мураками е бил запален джаз фен.

Той се запалва по стила, когато 15-годишен, през януари 1964, отива на концерт на Арт Блейки и Jazz Messengers в Кобе. По-късно се оказва, че гигът е част от може би най-великия период в 3-десетилетното съществуване на бандата – тогава Фреди Хъбард е на тромпета, Къртис Фулър на тромбона, Уейн Шортър – на саксофона, а Сидър Уолтън – на пианото.

„Никога не бях слушал толкова невероятна музика, бях абсолютно запленен“, ще каже години по-късно Мураками за вечерта на събитието.

10 години по-късно бъдещият писател зарязва университета, за да отвори джаз клуб в предградие на Токио – и да го кръсти на един от домашните си любимци „Котаракът Питър“. През 1977 г., три години след отварянето на клуба, той и жена му Йоко го преместват в централния токийски квартал Сандагая.

В този период, когато барът в центъра цъфти, Мураками пише първите си два романа.

В бъдеще те ще доведат до други книги, които от своя страна със заглавията си препращат към култови джаз парчета – като Dance Dance Dance на Dells и Five Spot After Dark на Къртис Фулър. Музиката несъмнено повлиява писателския стил на Мураками, който неведнъж е замислян според джазовия ритъм, импровизация, изпълнение.

Read more »