Литературата Днес

Нобелова награда за литература за пръв път е връчена през 1901г. на французина Рене Сюли Прюдом. Личното ми мнение е, че до един момент призът е присъждан наистина за заслуги в “писането на най-забележителното произведение с висши идеали”, но в един момент наградата започва да се дава приоритетно на автори, в чиито страни културната история не е популярна в голямата част на света. Разбира се, не казвам категорично, че Нобеловите лауреати в последните години не са заслужили, напротив, те пишат добре, но считам, че призът им се дава по-скоро заради етническата принадлежност или остарелите морални възгледи, които битуват във висшите литературни среди.

Да вземем например Дорис Лесинг, лауреатът от 2007г. Тя е от Персия (дн. Иран), прекарва част от детството си в Британия, но израства в Африка, заедно със семейството й, което по това време се препитава със земеделие. Критиците се делят на две по въпроса с тематично-идеите кръгове в творчеството на Лесинг – едните казват, че тя е заклета феминистка, другите – не. Но първите се много по-разпространени…

Логично би било да се сметне, че в Шведската Академия се страхуват от сексизъм (за последно Нобелова награда се връчва на жена през 1996 – на полякинята Вислава Шимборска). Това е смело твърдение, почти глупаво е да се твърди, но аз открито заявявам, че Дорис Лесинг не е най-заслужилият кандидат от номинираните миналата година – да, тя е известен писател, пише за висши идеали, феминизъм, анти-расизъм, човек да каже, че е светица в областта на литературата… Проблемът произтича по-скоро от изтърканите критерии за присъждането. Номиниран тази година е бил и Харуки Мураками, един съвременен, модерен и наистина ужасно талантлив японски писател. Книгите му са многопластови, прекрасно изградени, героите му са по-живи дори от реални хора, а стилът на японеца в оригинал е просто безукорен (за съжаление българските читатели познават само превода от английски, при който очевидно се губи част от изяществото на писателската му стилистика). Можем само да се надяваме, че Харуки също ще бъде удостоен с честта да бъде Нобелов лауреат. А аз лично очаквам догодина награда да отиде в Армения, Албания или друга малка страна, притежаваща определено своите достойнства, но подбрана именно на исторически и етнически, а не на реално творчески принцип…

Задачата, която са си поставили момчетата от IBL е почти непосилна. Тя наподобява енциклопедията IMDB, в която може да се открият сведения за почти всички излизали филми, актьори, режисьори, сериали и пр. и пр.

Историята на Internet Book List е кратка – проектът започва в началото на 2003 като хоби на Patrik Roos. По-късно сайтът е прехвърлен на Steven Jeffery и оттам започва разгръщането му като енциклопедия на съществуващите книги.

Проблемът е трудната навигация, неорганизираното търсене и лошият интерфейс. Освен това има само англоезични книги (поне доколкото видях). Хубавото е, че човек, търсещ сравнително позната книга, би могъл лесно да направи справка кой е авторът, кога е издадена, както и да гласува за нея, да напише или прочете вече готово ревю за нея.

Определено сайтът е интересен, най-малкото може да се разгледат класациите, където обаче доминират фентъзи-произведенията. Разгледайте го, ще изгубите известно време в “ровене” там!

Хайку (俳句) е жанр на японската поезия. Името му е дадено от Масаока Шики в края на ХIХв. като комбинация от hokku (発句, hokku) и haikai (букв. – стихотворни стъпки), от които се получава haikai no renga. В Япония хайку и hokku се пишат на един вертикален ред, а в европейските страни и Северна Америка се изобразява като три хоризонтални реда, за да се подчертаят трите части в японския, които включват традиционно пет, седем и после отново пет она (един японски он съответства на сричката при европейските народи).

Едно от най-прочутите японски хайку е това на Башо:

古池や蛙飛込む水の音

Което се разделя на онове по следния начин:

furuike ya

(fu/ru/i/ke ya): 5 она

kawazu tobikomu

(ka/wa/zu to/bi/ko/mu): 7 она

mizu no oto

(mi/zu no o/to): 5 она

Моят превод през английски, спазващ стъпката е:

старо езеро

една жаба подскача

звук на водата

Заради съвременните виждания и практики е трудно хайку да се определя само на принципа на структурата си. По тази причина в английския са въведени три правила, които би трябвало да се спазят, за да бъде оприличено произведението като хайку. Те важат и за българския език:

• Използване на три реда със 17 срички (5-7-5) в тях.
• Използване на kigo (яп. букв. – дума или фраза, описващи сезон)
• Поставяне на цезура в хайкуто – възможно е да бъде препинателен знак – цезурата има за цел да противопостави и сравни две събития, картини или ситуации

Още информация, етимология и история на хайку, можете да откриете в Уикипедия. За съжаление е на английски, а българският вариант е твърде кратък и не съдържа почти нищо, което може да помогне на някого…