Джек Лондон – „Белия зъб”

Белия зъб - Джек Лондон

Има някои вечни книги. Те не са шедьоври в стилистично изражение, не са блестящи психологически изследвания, нито са книги, които изследователите разглеждат с пуфтене и пишат аналитични томове, чийто обем многократно надхвърля този на самите произведения. Не, не става дума за тези творби, а за вечните детско-юношески книги – онези, с които всички ние сме израснали, препрочитали сме много пъти и сме се възхищавали на изключителните неща, които те са ни дали. Астрид Линдгрен, Алън Милн, Луис Карол, Шарл Перо, Джани Родари, пък дори и Жул Верн… Тези, а и много други, са авторите на детско-юношеската класика, която всеки от нас познава и обича, която ни е отворила вратите на литературата и ни е подканила да минем през тях.
Read more »

„Тайният живот на великите автори” не е просто таблоидна сензация

Вестници като „Шок” и „Уикенд” по принцип никак не са ми по вкуса, освен ако например не чопля семки или не ми се четат вицове, докато съм в тоалетната. Като започнах да чета „Тайният живот на великите автори” на безумно неизвестния Робърт Шанкенбърг, самоопределящ се в сайта си като „най-обичания американски автор”, ми стори, че четивото е тъкмо такова – самоцелно, комерсиално, псевдосензационно и гнусно дискредитиращо.

Като се изключи ужасяващата корица, поразително напомняща първа страница на слънчев британски таблоид, книгата все пак е читава, опира се на факти и далеч не е толкова нагла да твърди, че Франц Кафка е перверзен нудист (както се твърди отпред).*

Read more »

Иван Ланджев – „По вина на Боби Фишер”

По вина на Боби Фишер - Иван ЛанджевЦитирани автори

Треньорът ми по шахмат
казваше:
„Играй си твоята игра.”

Треньорът ми по бокс
обичаше да казва:
„Лев–лев–десен–ъперкът,
и оня на земята!”

Професорът ми по медиевистика
напомняше, че
„Аз съм Oня, Който съм”.

И тримата са прави

по различно време на деня.

В зависимост от това кога четеш (сутрин, обед, вечер), как го четеш (бързо, бавно, съсредоточено, лежерно, през пръсти) и къде го четеш (в хола, в спалнята, в кенефа, на работа или на лекции) Иван Ланджев ти се струва различен. Прав е Тома Марков, че нещо толкова приятно в съвременната българска поезия рядко се среща – но го установих чак на втория си прочит и то след като между двата бях слушал няколко стихотворения на Ланджев в Арт-хостела.

Read more »