Карлос Руис Сафон е име, което никога няма да се уморя да повтарям,

а сагата му за Барселона създава истинско литературно приключение – „Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“ и „Затворникът на рая“ са изключителни творби.

И така, бях много приятно изненадан от една брошура от 16 стр., която издателство „Изток-Запад“ подарява на щанда си на панаира на книгата в НДК при всяка покупка. Става дума за разказ на Сафон – „Огнената роза“, който връща векове назад в Барселона и дава обяснението откъде започва всичко.

Read more »

Предначална уговорка: Никога не съм бил фен на коледното настроение.

Мразя ужасното струпване на хора, джингъл белс навсякъде и купищата уродливи движещи се фигури в човешки ръст на Дядо Коледа. Покрай това през годините станах и неособено голям фен на празника и на коледния дух, вкупом с ценностите, които би трябвало да носи.

Но нещо в сборника „Поздрави на Дикенс“ ме привлече – познати имена сред авторите в антологията, сладкото заглавие или пък лапландски червената корица. И го изчетох – но част от историите вътре ме отказваха по някое време и не ги довършвах. Отсега предупреждавам – за нещата, които не довършвах, дочитах през ред или просто не харесвах, изобщо няма да говоря.

Read more »