Category Archives: Книги - Page 34

„Хиляда сияйни слънца“ на Халед Хосейни

Posted by on September 19, 2011 48 comments

Може би се сещате какво написах, когато прочетох „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни. Тогава за едно съвсем кратко текстче с признанието, че съм под такъв силен афект от романа и просто не мога да кажа абсолютно нищо за тази книга, отнесох някои упреци, но все пак останах на своето и материалът му за „Ловецът на хвърчила“ вероятно завинаги ще си остане прецедент в блога Литературата Днес.

Е, трябва да призная, че в „Хиляда сияйни слънца“ липсва съвсем малка част от емоцията, която усещах по време на другия роман на Хосейни. Причината ми се струва логична – в „Слънцата“ протагонистите са жени, в „Хвърчилата“ – мъже.

Read more »

Що за птица е „Аномалия“ на Людмила Филипова?

Posted by on August 9, 2011 60 comments

"Аномалия" на Людмила Филипова

„Аномалия“ на Людмила Филипова се появи на пазара с изключително мощна кампания – всички медии буквално заляха хората с инфо за предстоящия „нов суперхит“, наследник на Дан Браун и т.н., правиха се специални промота, дори пресконференции – че кога в България е имало толкова широкоотразявана пресконференция по повод излизащ роман? Така де – като се търси в Google заглавието на книгата в комбинация с името на авторката, излизат зашеметяващите 100 хиляди резултата – за сравнение например „Лудост“ на Калин Терзийски, която бе публикувана що-годе по същото време, има под 15 хиляди резултата. Дори адски нашумялата „Project Dostoevski“ на Радослав Парушев, която е отпреди 2 години, едва-едва има 18 хиляди резултата след търсене в Google. (Впрочем при точно търсене на фразата „български роман“ също има страшно малко резултати – даже не минават границата от 50 хиляди!)

Read more »

Калин Терзийски и неговата „Лудост“

Posted by on July 30, 2011 165 comments

Дълго се чудих около какво точно да се върти ревюто ми за „Лудост“ на Калин Терзийски и как точно да започне – причината е, че романът, доколкото това е роман, е твърде противоречив за моя вкус и се люшка между познатата висока класа на писане, въздействаща история и малко блудкави и сладникави лирически отклонения.

Да напишеш есе със сантиментални краски не би трябвало да е присъщо на голям писател, какъвто е Калин Терзийски. На няколко пъти в „Лудост“ действително се подразвах силно, когато се редуваха силна история, която те кара да се замислиш върху конкретен проблем, емоция, морален дефект и след това – интерпретация на случилото се директно от автора. Този тип смляна литература е от ниско ниво – още повече, когато се появява след майсторски композиран и изпълнен епизод. Просто изглежда ненужна.

Read more »