Пролетният панаир на книгата за 2013 г. започва от 28 май и в навечерието му с огромно удоволствие нарушавам порочната си традиция изобщо да не го отразявам!
Нямам нито ентусиазма, нито времето на Блажев Книголандски за подробен и сложен Книговодител (но ви препоръчвам искрено неговия, който може да намерите тук) – вместо това избрах от щандовете на любимите си издателства по 3 книги, които непременно трябва да имате.
Без повече помайване започвам:
Колибри.
Без изобщо да се чудя тук нещата са ясни, при все че едно от любимите ми издателства има още куп страхотни неща (вкл. Льоса и Борхес).
„Поправките“ на Джонатан Франзен – българското книжно чудо на 2013 г.! Помитащ, поглъщащ, мащабен и непоносим – ако сте пропуснали, наваксвайте.
„Възмущение“ на Филип Рот – още една непоносима книга, под чийто афект съм вече цяла седмица. Честно, тази новела предизвиква депресиращо гадене и цената (14 лв) въпреки скромния обем никак не ѝ е много.
„Вакантен пост“ на Джоан Роулинг. Заради героите – десетки първостепенни, важни, пълнокръвни герои, извадени от ежедневието ни. Атмосфера, която не е за изпускане!
Сиела.
Ах добрата стара Сиела, в чието рафтче няма да спомена Людмила Филипова!
„Един ден“ на У Цин – тази книга нещо мина между капките и никак не се разшумя около нея. Намирам това за престъпление и не се уморявам да говоря колко е як сборникът, пък ако ще и никой да не се доверява на автори с едносрични имена.
„Сестри Палавееви“ на Алек Попов е явление в българската литература и чудесен подтик за преосмисляне на соцминалото, което продължава да зее току зад гърба ни. Въпреки своите дефекти романът кърти.
„На изток от Запада“ на Мирослав Пенков също е явление, но вече не само за българската литература. Осем дълги разкази, доставящи неописуема наслада за подготвения читател.
Жанет 45.
Тук вече се озорих във влизането в избраната рамка от 3 заглавия. Както и да е, справих се така:
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров… ако искате да разберете защо няма разлика между корнишон и звезда.
„Невидимите кризи“ на Георги Господинов… ако искате след депресията да ви се върне вярата в човека.
„Пир в бърлогата“ на Хуан Пабло Вилялобос… ако искате либерийски хипопотам джудже.
Изток-Запад.
Оказа се, че съм изпуснал да прочета доста голяма част от топ асортимента на издателството, въпреки че сега на масичката ме чакат Лора Лазар, Христо Кърджилов и една тайна. В крайна сметка, въпреки че например „И опрости нам греховете“ ми хареса, посочвам наистина онези 3 книги от щанда, които трябва да имате (дори и да ставам досаден като го казвам всеки път).
„Сянката на вятъра“. „Играта на ангела“. „Затворникът на рая“.
След като ги прочетете, ще ме мразите, защото ще се влюбите, а те са част от тетралогия. Последната от поредицата все още е далеч от издаване дори на испански.
Милениум.
Андрю Портър не мога да го похваля преди да съм му прочел романа, така че продължавам нататък.
„Изобретението на Хюго“ на Брайън Селзник. Защото е най-красивата книга ever. Най!
„Съкровището от зеленото езеро“ на Луис Сакър. Защото е очарователно невинна!
„Жестокото присъствие на времето“ на Дженифър Игън. Защото е много интелигентна, сложна и музикална.
По-кротко:
За съжаление, не мога да кажа нищо за „А планините ехтяха“ на Халед Хосейни, тъй като все още не е дошла до мен. И без да съм я чел обаче съм склонен да смятам, че ще е неустоима. Тя се намира при хората от „Обсидиан“.
От „Алтера“ няма да сбъркате да си купите „Енигма“, стига, разбира се, тиражът да не е изчерпан безвъзвратно.
За десерт пък си пазех „Артлайн Студио“, които създадоха българското издание на шедьовъра „Часът на чудовището“ на Патрик Нес. На миналия панаир предлагаха нечовешка отстъпка за тази книга, подозирам, че и сега ще е така. Залагам си главата, че ще ви хареса – затова вие си я купете, а аз най-сетне ще се запозная лично с хората от издателството!
Final summation: По дяволите, пропускам нещо!
Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )
]]>
Корицата е на Ина Бъчварова, влюбих се!
Съжалявам, че не мога да рисувам добре, защото искам да направя визуално ревю
на „Пир в бърлогата“ на Хуан Пабло Вилялобос. Представям си смесица между H.R. Giger и Салвадор Дали.
Салвадор Дали ще е, защото е крайно енигматичен и съм убеден, че хората на различни възрасти виждат различни неща в творчеството му. Гигер пък е брутален, жесток и от инсталациите му ти се драйфа. Ако сложиш едното в другото – ето ти „Пир в бърлогата“.
Скромното книжле е разказ в три части за едно хлапе, което живее в палат.
Не е че крал, просто е много богато, даже милионер. Познава 13-14 човека, но без да се броят труповете – с тях са поне 17. В двора му има клетки с птици и котки, птиците са орли и соколи, котките – тигри и лъвове. Има и стая за шапки, понеже хлапето много обича шапки – най-вече трикорни, но се кефи и на корони и какви ли не други, защото има страшно много – над 10.
Хлапето, някъде към 11-годишно, се казва Точтли и е единственият син на прочут наркотрафикант в Мексико. Така де, намира се във вихъра на най-доходоносния бизнес в Латинска Америка, а баща му често му позволява да вижда сделките му – и тези на маса, и онези, които завършват с четири куршума в сърцето и право в клетката на тигрите.
Очарователното на „Пир в бърлогата“, че почти нищо не се казва в прав текст, а минава през възприятията и изказа на малко момче. То например не знае коя е загадъчната дългокрака дама, която идва за по няколко часа и се скрива с баща му в някоя от стаите. Не е съвсем наясно защо има пет неизползвани, но заключени стаи в палата, докато не вижда в една от тях оръжеен склад. Значи има четири неизползвани стаи, заключава Точтли.
Покъртително и мерзко!
Освен това хлапето много иска да си има либерийски хипопотам джудже. Той е тревопасен – опасен за тревите. И понеже за баща му няма „Не може“, в един момент се озовава на сафари в сърцето на Либерия и на лов за либерийски хипопотам джудже.
Пак си повтарям, че особено удоволствие носи прекрасният лек изказ на Точтли – той обяснява хем по детски нещата, хем понякога си служи с доста енигматични изразни средства, понеже всяка вечер научава по една нова дума от речника. Покъртително, но не мерзко.
Единственият проблем на книгата май е, че е твърде кратка –
лично аз я прочетох за по-кратко време, отколкото ми трябваше да напиша това ревю (и за още по-кратко, отколкото беше представянето ѝ с автора Вилялобос в София). Но пък уж е разказана от дете – а къде сте чули дете да описва дебели книги?
Ревю за адската книга е първото в блога на колегата Жор , за Пира са писали две от любимките ми в Аз чета – Мила Ташева и Габи Кожухарова, Зори има убийствен текст, а Христо в Книголандия също е възхитен. И много ясно – аз пак последен : )
Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )
]]>