Влюбѝ се в куче, което чете! Това куче знае най-добре пътя до Софийския панаир на книгата в НДК и за нула време ще те преведе с радостен лай през натрупалите преспи на баналната литература към най-добрите книги.
Четящото куче изобщо няма да се трогне от повечето напудрени и бляскави афиши за това или онова, а безпогрешно ще те побутва с муцунка към заглавията, които не трябва да пропускаш – а когато им обърнеш внимание, щастливо ще те облизва по лицето.
Кучето, което чете, ти носи не сутрешния вестник, а „Поправките“ на Джонатан Франзен. То чудесно знае, че вместо криминалната сводка и политическата порнография ще предпочетеш плътния свят и дълбоките литературни образа на американеца.
На каишката на кучето са изписани четири цифри. Но това не е адрес, пише „2666“, защото четящото куче знае, че титаничният шедьовър на Роберто Боланьо непременно трябва да си тръгне с него към къщи и е готово да те дърпа за крачола, докато не се съгласиш.
Кучето участва и в кучешки боеве – но не в клетка срещу булдози с раздрани уши и течащи кървави лиги, а в мрачния подземен свят на Токио. Вместо да пратиш кучето си в смъртоносна схватка в клетка, пусни го да те запознае с Рю Мураками и „Децата от гаровия сейф“.
То може и да познава до болка жестокия свят на Рю, но също така много обича децата – кучето, което чете, си има и едно много специално дете на този Панаир – Александър Баденфийлд с неговите девет живота. Кого да обикне едно четящо куче, ако не най-големия пакостник на света?
Между другото, кучето много обича вечерите с теб пред камината – но за разлика от другите кучета, твоето не само лежи в краката ти, а чака да му почетеш приказна история. Затова и всеки път, когато мине покрай любимия си фантастичен свят на панаира си примира и чака да му почешеш коремчето. Непременно го направи, когато видиш поредицата за Гробището на забравените книги на Карлос Руис Сафон.
Кучето маха с опашка всеки път като надуши нещата, които непременно трябва да прочетеш. То може и да е далтонист, но чудесно усеща цветовете на интелекта, които се разстилат от „Творците на памет“ на Джефри Мур. И ще лае ли, лае, докато не ѝ обърнеш внимание (и не, няма да го разсееш като хвърлиш пръчка).
Кучето, в което да се влюбиш, определено настойчиво ще те задърпа и към „Изобретението на Хюго“ на Брайън Селзник. После кротко ще седне и няма и да се помръдне, докато не склониш и не подържиш в ръце може би най-красивата книга на този панаир.
Разбира се, кучето има и своите слабости – то подивява всеки път, когато види луната. Затова има опасност в някой момент то да се спре и неочаквано да нададе силен страдалчески вой. Бог да те пази, ако минете покрай „И всичко стана луна“ на Георги Господинов… Тогава кучето ти се превръща в истински вълк и вече нямаш никакъв избор.
Кучето, в което ще се влюбиш, не се занимава с дреболии като номерата на щандовете на панаира и обещава по инстинкт да те заведе, където трябва. И все пак, за всеки случаи, по-долу са изброени всички заглавия и автори, които аз и то ти препоръчваме искрено – придружено с техните издатели и къде можеш да ги намериш на XLI Софийския панаир на книгата в НДК – от 10 до 15 декември.
Жанет 45 (щанд №326)
„И всичко стана луна“ – Георги Господинов
„Творците на памет“ – Джефри Мур
„Децата от гаровия сейф“ – Рю Мураками
Милениум (щанд №312)
„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ – Джон Бемелманс Марсиано
„Изобретението на Хюго“ – Брайън Селзник
Колибри (щанд №318)
„Поправките“ – Джонатан Франзен
Изток-Запад (щанд №209)
„Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“, „Затворникът на рая“ – Карлос Руис Сафон
Рива (щанд №317)
Ако ти харесват нещата в Литературата Днес, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )
]]>
Пролетният панаир на книгата за 2013 г. започва от 28 май и в навечерието му с огромно удоволствие нарушавам порочната си традиция изобщо да не го отразявам!
Нямам нито ентусиазма, нито времето на Блажев Книголандски за подробен и сложен Книговодител (но ви препоръчвам искрено неговия, който може да намерите тук) – вместо това избрах от щандовете на любимите си издателства по 3 книги, които непременно трябва да имате.
Без повече помайване започвам:
Колибри.
Без изобщо да се чудя тук нещата са ясни, при все че едно от любимите ми издателства има още куп страхотни неща (вкл. Льоса и Борхес).
„Поправките“ на Джонатан Франзен – българското книжно чудо на 2013 г.! Помитащ, поглъщащ, мащабен и непоносим – ако сте пропуснали, наваксвайте.
„Възмущение“ на Филип Рот – още една непоносима книга, под чийто афект съм вече цяла седмица. Честно, тази новела предизвиква депресиращо гадене и цената (14 лв) въпреки скромния обем никак не ѝ е много.
„Вакантен пост“ на Джоан Роулинг. Заради героите – десетки първостепенни, важни, пълнокръвни герои, извадени от ежедневието ни. Атмосфера, която не е за изпускане!
Сиела.
Ах добрата стара Сиела, в чието рафтче няма да спомена Людмила Филипова!
„Един ден“ на У Цин – тази книга нещо мина между капките и никак не се разшумя около нея. Намирам това за престъпление и не се уморявам да говоря колко е як сборникът, пък ако ще и никой да не се доверява на автори с едносрични имена.
„Сестри Палавееви“ на Алек Попов е явление в българската литература и чудесен подтик за преосмисляне на соцминалото, което продължава да зее току зад гърба ни. Въпреки своите дефекти романът кърти.
„На изток от Запада“ на Мирослав Пенков също е явление, но вече не само за българската литература. Осем дълги разкази, доставящи неописуема наслада за подготвения читател.
Жанет 45.
Тук вече се озорих във влизането в избраната рамка от 3 заглавия. Както и да е, справих се така:
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров… ако искате да разберете защо няма разлика между корнишон и звезда.
„Невидимите кризи“ на Георги Господинов… ако искате след депресията да ви се върне вярата в човека.
„Пир в бърлогата“ на Хуан Пабло Вилялобос… ако искате либерийски хипопотам джудже.
Изток-Запад.
Оказа се, че съм изпуснал да прочета доста голяма част от топ асортимента на издателството, въпреки че сега на масичката ме чакат Лора Лазар, Христо Кърджилов и една тайна. В крайна сметка, въпреки че например „И опрости нам греховете“ ми хареса, посочвам наистина онези 3 книги от щанда, които трябва да имате (дори и да ставам досаден като го казвам всеки път).
„Сянката на вятъра“. „Играта на ангела“. „Затворникът на рая“.
След като ги прочетете, ще ме мразите, защото ще се влюбите, а те са част от тетралогия. Последната от поредицата все още е далеч от издаване дори на испански.
Милениум.
Андрю Портър не мога да го похваля преди да съм му прочел романа, така че продължавам нататък.
„Изобретението на Хюго“ на Брайън Селзник. Защото е най-красивата книга ever. Най!
„Съкровището от зеленото езеро“ на Луис Сакър. Защото е очарователно невинна!
„Жестокото присъствие на времето“ на Дженифър Игън. Защото е много интелигентна, сложна и музикална.
По-кротко:
За съжаление, не мога да кажа нищо за „А планините ехтяха“ на Халед Хосейни, тъй като все още не е дошла до мен. И без да съм я чел обаче съм склонен да смятам, че ще е неустоима. Тя се намира при хората от „Обсидиан“.
От „Алтера“ няма да сбъркате да си купите „Енигма“, стига, разбира се, тиражът да не е изчерпан безвъзвратно.
За десерт пък си пазех „Артлайн Студио“, които създадоха българското издание на шедьовъра „Часът на чудовището“ на Патрик Нес. На миналия панаир предлагаха нечовешка отстъпка за тази книга, подозирам, че и сега ще е така. Залагам си главата, че ще ви хареса – затова вие си я купете, а аз най-сетне ще се запозная лично с хората от издателството!
Final summation: По дяволите, пропускам нещо!
Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )
]]>
Както обикновено по това време на годината книжните ентусиасти като мен започват да стягат празните дисаги и да се готвят да се изстрелят към НДК, където от 7 декември започва Зимния панаир на книгата в София 2010! И въпреки че по мои наблюдения пари за книги напоследък не никнат по джобовете и портфейлите и може би този път разточителното пазаруване на буквички, хартия и корици ще се ограничи само до най-необходимото/най-атрактивното, то големите издателства и книжарници са подготвили поредица от събития, които няма как да не ни се сторят доста любопитни.
Струва ми се, че най-много тази година са се постарали от CIELA – освен че са поканили застаряващия италиански певец Ал Бано за премиерата на автобиографията му на български (което лично мен не ме вълнува, но ако искате да знаете – неделя, 12 декември, 12 часа на щанда на издателството), са организирали и един дъъълъг низ от срещи с известни наши писатели – всъщност най-известните, тъй като в последните години почти няма някое сериозно име в съвременната ни проза, което да не е публикувало (и) под знака на CIELA.
Серията започва на 10 декември (петък) от 18 часа, когато на щанда на издателството в НДК (№103) за среща с феновете ще са на разположение Алек Попов и Теодора Димова. Събитията продължават на следващия ден, събота, когато от 11 до 12 часа ще можем да се срещнем със Захари Карабашлиев и Ваня Щерева. В следващия един час пък на №103 ще са Радослав Парушев и Васил Георгиев. От 13 до 14 – Михаил Вешим и Калин Терзийски (за него, странно, още не съм писал нищо в блога, но предстои ревю на „Алкохол”), а за финал, от 14 до 15 часа, – Иво Сиромахов и Людмила Филипова.
Хеликоните пък този път малко се излагат, залагайки на доста по-претенциозни събития (като представяне на сборник с поезия на Арсений Тарковски, критически текстове за анималистиката на Емилиян Станев, пиеси на Георги Данаилов), които така или иначе в София, когато и да е, се посещават от тесен кръг едни и същи хора.
Все пак правят впечатление две срещи с писатели – сърбина Драган Великич с романа „Руски прозорец” (7 декември, вторник, 17:30) и македонеца Гоце Смилевски с „Разговор със Спиноза” на „Колибри” (8 декември, сряда, 18:30). Самите „Колибри” пък празнуват 20 години от създаването си и ще ни срещнат още с писателката Катрин Панкол.
За 15 декември пък „Хеликон” са организирали Вечер на аржентинската литература –
ето това вече е нещо, заслужаващо адмирации. Освен че са подготвили коктейл с отбрани аржентински вина (а те добри, вярвайте ми), са уредили и урок по танго, а (все пак е книжарница) ще има и представяне на книгите, издадени по програма „Sur” на МВнР на Аржентина – „Поезия” на Хулио Кортасар, „Бавната смърт на Лусиана Б.” на Гийермо Мартинес, „Измислици” на Хорхе Луис Борхес и „Парижката загадка” на Пабло де Сантис.
Въпреки че хронологически се пада преди Аржентинската вечер, гвоздеят на панаирната програма на „Хеликон” ще бъде връчването на едноименната награда, която аз неведнъж съм определял като най-свястната и най-литературната у нас. Церемонията по обявяването на деветия й носител ще бъде от 18 часа на 9 декември, а тази година номинираните са повече от равностойни и силни автори – само стига да се види, че сред тях влизат Теодора Димова, Деян Енев (вече има наградата от 2004г.), Кристин Димитрова, педантичната преводачка Росица Ташева, носителката на Новелова награда 2008 Цвета Стоева и две (!) книги на Калин Терзийски.
Други акценти по време на Панаира са събития с участието на чиклит-авторката на „Кръгозор” Маги Стийвотър, младия Димитър Божанов, издаван от „Бард”, Том Егеланд, който бил предшественик на Дан Браун, и, разбира се – много други.
На площта от над 1000кв.м се очакват сериозни намаления, традиционното 20-процентно смъкване на цената като протест срещу ДДС върху книгите, редица промоции (е, на залежали и скучни книги вероятно, но пък промоции) и наслада за душата за нас, книжните маниаци. Дано само не стане като през пролетта…
]]>